iljo voivoda

История на училището

Историята на едно училище -
история на една мечта

Един нов квартал започва да расте бързо и се изпълва с деца. Те също растат и имат нужда от училище. Мечтата на родителите им е да имат в квартала свое училище и тя се сбъдва през 1989 г. Оттогава вече 25 години VІІ ОУ отваря врати за всички деца, за да им даде знания, с които смело да управляват живота си, и криле, с които да полетят към своите мечти.
В първата година на своето съществуване VІІ основно училище носи името на известния кюстендилски художник Никола Мирчев. В класните му стаи се обучават 500 ученици. Директор на училището е г-н Благой Костадинов. След него на този пост ще застанат г-н Симеон Ангелов, г-жа Вергиния Попова, г-н Георги Паскалев, г-жа Бойка Сотирова. От 1999 г. до днес директор на училището е г-жа Румяна Здравкова.
От 1992 г. училището носи името на легендарния български хайдутин Ильо войвода.
През учебната 2004-2005 година VІІ основно училище реализира още една мечта на родителите – ангажира своите ученици по време на лятната ваканция в своето Лятно училище. Макар и в заслужен отдих, учителите работят с децата в зависимост от техните интереси – информационни технологии, английски език, рисуване, музика. Посещават културно-исторически обекти в града – Регионален исторически музей, Регионална библиотека, Художествена галерия.

През 2008 год. започва поетапно въвеждане на целодневното обучение и през учебната 2013 – 2014 година то обхваща учениците от І до VІ клас.
Училището разполага с 14 класни стаи, 6 занимални, кабинети по биология и химия, музика, информационни технологии. За спортуване предоставя 3 спортни площадки и 2 физкултурни салона. Във връзка с целодневната организация на учебния ден е осигурено столово хранене. Изградени са кътове за занимания по интереси , за отдих и провеждане на разнообразни извънкласни дейности.
Една мечта е превърната в реалност. За четвъртвековното си съществуване през класните стаи на VІІ ОУ „Ильо войвода" преминават хиляди ученици. Днес в същите класни стаи се учат децата на тези, които вече са минали през тях. Те са пораснали и заели своето място в живота, но с обич и доверие поверяват децата си на своите първи учители - тези, които някога са обучавали и тях.